Успех в учението – Планината на молитвите за успех

Планината Хакуракутен е мястото, където поетът от династията Тан (Хакуракутен) посещава живеещия на върха на Стария Бор дзен учител Дорин. Хакуракутен, облечен в бяло, сложил свещената шапка на династията Тан и хванал свещения жезъл шаку в двете си ръце, очаква отговора на дзен учителя Дорин. Учителят, облечен в лилаво, сложил тъмносиня шапка, хванал церемониални броеница и бърсалка за прах в ръце, седи върху кора от бор. На въпроса на Хакуракутен, каква е есенцията на будисткото учение, дзен учителят Дорин отговаря: „Да вършиш добри дела, а зли – не.“ Когато чува това, Хакуракутен възкликва: „Та това дори и децата го знаят!“ Учителят му отвръща: „Точно така. Обаче би било трудно за изпълнение дори за осемдесет-годишен старец.“ Щом чува това, Хакуракутен се удивлява. Оттогава тази планина е позната като мястото, където можеш да последваш стъпките на Хакуракутен по пътя към просветлението и да бъдеш благословен с успех в учението.

Най-старият фестивал в света, който продължава и до днес – Фестивалът Гион!

Гион е традиционен фестивал, в който божеството на храма Ясака – Сусаноо – и семейството му веднъж в годината се качват в паланкин, наречен Санки но Микоши, и биват пренесени до града Уджико. Фестивалът се провежда от повече от 1100 години и е най-старият в света. Състои се от две събития – Микошитогьо (пренасяне на паланкин), шинто ритуал в храма Ясака и Ямабокоджунко (обиколка с паланкин), организиран от местните лидери в квартала Шимогьоку. Тържественото откриване се състои на 1-ви юли във всички квартали, където минава паланкина Ямабоко. На 17-ти юли по време на първата част на фестивала се провежда обиколката, чрез която се посрещат божествата, а на 24-ти, по време на втората част – се изпращат. Трите вечери преди всяка част от фестивала има празненство, наречено Йоияма – фенерите във всеки от паланкините се запалват и има музикално представление Гионбаяши. На 31-ви юли в храма Еки (част от храма Ясака) се провежда последно отпразнувано – Нагошино, с което приключва фестивалът Гион.

Спиране на епидемии, желанието на местните лидери.

През 869 г., когато в столицата се разпространява епидемия, императорският двор смята, че това е дело на отмъстителни духове. За да я спрат, организират церемония за омилостивяване на духовете при брега на езерото в градината Шинсен в южната част на вътрешния палат. Тогава момчетата от столицата пренасят паланкина Санки но Микоши от храма Гион-Ясака до градината Шинсен. Забиват 66 копия в земята, точно колкото са държавите в света по това време, и се молят за спирането на епидемията. Смята се, че това е началото на фестивала Гион. След това столицата бива сполетяна от няколко бедствия като войната Онин и трите големи пожара по времето на периода Едо. Тогава фестивалът бива спрян, но по-късно е преустановен. Същото се случва и по време на Тихоокеанската война, но през 1948-1949 г. се провежда отново, макар не за постоянно. През 1953 г. се провежда точно както е бил и преди войната. От 1956 г. нататък заради проблеми с транспорта се налага маршрутът на обиколката да бъде променен и първата и втората част на фестивала се провеждат заедно. През 2015 г. за пръв път от 49 години се разделят отново.

Обиколката на ямабоко, наречено „Движещата се галерия“

Ямабоко (планина-копие) – онова, което дава на фестивала Гион разкоша и великолепието му, се разделя на три части – копие, планина и касабоко (чадър-копие). Копието представлява конструкция, чийто център е направен предимно от маки – дърво, което призовава божествата на епидемиите, а към него са прикрепени колела за теглене. Касабоко е голям чадър, върху който има бор и елегантна ръчно-направена украса. Планината се разделя на „дърпана планина“ и „носена планина“. Дърпаната планина е същата като копието, но вместо маки, центърът ѝ е направен от бор.  Носената планина разкрива моменти от легенди или митове, заради което бива наричана подвижна сцена за представления. Планината Хакуракутен е носена планина, но нейният бор е най-високият сред всички на фестивала Гион – намира се на повече от 7 м. над земята. Украсата на ямабоко е от висококачествени текстилни изделия, внесени в Япония през периода Едо преди някоко века. Считат се за първокласни произведения на изкуството. Затова и ямабоко понякога бива наричана „движеща се галерия“. В средата на платформата, която украсява планината Хакуракутен, има гоблен, внесен през 16-ти век от Белгия, изобразяващ „Падението на Троя“ от „Илиада“.

Внимание, чимаки!

Чимаки – това е ястие от ориз, увит в листа от бамбук, което служи за предпазване от епидемии и бедствия. Свързва се също с историята за поета Хакуракутен и дзен учителя Доурин, съответно и с успех в учението.

Kesohin on Hakurakuten Yama

About Our Organization

Hakurakuten Yama Hozonkai

528 Hakurakuten-cho, Bukkoji Agaru, Muromachi-dori, Shimogyo-ku, Kyoto, 600-8422, JAPAN

Phone: +81-75-341-3111

Facsimile: +81-75-341-3112

https://hakurakutenyama.jp/
Close Menu